четвъртък, 29 юни 2017 г.

Варненски балетен театър

Заповядайте на новата постановка на Варненския балетен театър!
Варненски балетен театър? Не съм и чувал за такъв! От кога съществува? И коя е новата му постановка? С удоволствие бих я видял, която и да е! Вълшебно изкуство е балетът!
Вероятно такива мисли – и въпроси – ще минат през ума но този, който прочете заглавието и първото изречение на тази записка. Шега? Провокация? Сън в лятна нощ?
Да го наречем както искате.
Но, надявям се, мисълта ми е ясна.
Варна заслужава един собствен балетен театър. А и никак не е нереална такава инициатива. На практика не се изисква повече нищо – и може би най-малкото екстрени субсидии от страна на бедната ни държава. Необходимият за това състав и сега работи в рамките на Варненската опера. Дайте му творческа автономия!
И разбира се, правото, дори в известно отношение задължението да дава повече на жадните за това изкуство – и в качество, и в количество (репертоар и брой на спектаклите).
Варненския балетен театър би бил отличен стопанин-домакин на международния балетен конкурс (най-ценната и най-реномирана международна изява на българската култура), а за в бъдеще и на един вътрешен балетен фестивал под формата на ежегоден преглед на новите балетните постановки в страната.
Във Варна беше създадена една специфична административна рамка за театъра, операта и филхармонията. Тази конструкция си има своите положителни и рационални елементи. Сериозна грешка е обаче тази рамка със своето дълго и неудачно име да се явява по афишите в града.  Нека на афиша на Варненския театър да пише Варненски театър, на афишите на Варненската опера да пише Варненска опера. И на афишите на Варненския балетен театър да пише: Варненски балетен театър.
А нека да си има единна рамка, единно счетоводсво, едина шивалня и т. н.
Но творчеството да е в ръцете на творческите състави.
Нещастието премного пъти се е зъбило на Варна. Но немалко пъти й се е усмихвало щастнието. Обвързването на града с балета чрез Международния балетен конкурс  е една такава усмивка на щастието.
Който си тачи щастието, има надежда то да му бъде чест гост.
За това преди десетина години публикувах един ред идеи за задълбочаването на това обвързване на Варна с балета. До сега почети нищо не е реализирано от тях. Знам, време, понякога много-много време трябва за приемането на подобни инциативи, дори ако те технически могат да бъдат решени за дни.
Вяра и оптимизъм, скъпи приятели!
И чакайте с нетърпение новата постановка на Варненския балетен театър.



* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар